До Брезнишките манастири' 2021

7.30 - Тръгване от Благоевград за село Гигинци.

На 4 км от селото е Гигинския манастир Св.Св. Козма и Дамян, наричан още Черногорски, защото e в подножието на връх Китка (1118 м) в невисоката  Черна гора.

Черногорският манастир не е пострадал при османското нашествие и е бил средище на обществения живот на българите от съседните околии. Ежегодно край стените му ставало голямо пазарище. В средата на ХVIII век обаче пиротските османлии започнали да гледат на многолюдния ежегоден събор като на конкурентен пазар, засенчващ прохождащия Пиротски панаир. На един от храмовите празници на манастира те инсценирали сбиване, при което бил убит един османлия. Това дало повод за масово клане и светата обител била подпалена.

Пламъците унищожили  манастирската библиотека. Така Гигинският манастир запустял за няколко години. Към живот го върнали минаващи хилендарски монаси, които открили лековит извор недалеч от останките на някогашната света обител и решили да я възродят там. Манастирът е съграден наново с помощта на населението от околните села.

През Възраждането  е в разцвет. Тук софийският митрополит ръкополагал свещениците на цялата околия, а в килийното училище на манастира децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо. Притежавал много имоти, няколко чифта волове, около хиляда овце, собствена мандра, хан в най-голямото село, голям пчелин. Добиваното зърно било толкова много, че при една сушава година жителите на три села били изхранени от монасите.

След 1944 г. светата обител е превърната в концлагер, а по-късно става последователно "дом за отдих на трудещите се" и детско летовище. Накрая,  е превърнат в обор, а в килиите на монасите са отглеждани кози, овце, свине и зайци. Въпреки разрухата, през 1956 г. Гигинският манастир е обявен за архитектурен паметник, а през 1976 г. - за художествен паметник на културата. През 1998г. в изоставените, срутващи се сгради отново се заселват монаси, а в храма отново започва да се служи. Изградени са водопровод и парно отопление,облагороден е целебният извор. 
Организирани са няколко международни студентски бригади в помощ на братството при строително-ремонтните дейности и стопанската работа. Първата напълно възстановена сграда е тази на аязмото. В началото на май 2007 г. е отслужен молебен и е направена първата копка за възстановяване на манастира. Започнато е цялостно обновяване на манастирския комплекс.

Понастоящем манастирът е постоянно действащо мъжко братство. Благодарение на предприемчивостта на монасите, с помощта на слънчеви батерии се компенсира липсата на ток в района. . Обителта следва православностилния календар, по който служат атонските монаси и повечето православни църкви и празникът на Светите безсребреници и чудотворци е на 14 ноември.

Продължаваме за язовир Пчелина,  построен през 70-те години като утайник на река Струма. Преди това на негово място е имало село Пчелинци, от където произлиза и името му.  На брега на язовира се намира средновековната църква „Свети Йоан Летни“. От векове  мястото е считано за високоенергийно и молитвено, идеално за забежки през уикенда..

Следваща спирка е Земенския манастир. Манастирът е от ХІ-ХІІІв,   Изключителен е  купола му. Смята се, че това е единствената църква у нас със кубична форма. Всички стенописи в църквата са реставрирани.  Изображенията на ктиторите на църквата  Деспот Деян и съпругата му Доя, тогавашните местни владетели, дарили средства за  изографисване на храма, според специалистите са най-стари, впечатляващи и с най-голяма стойност след ктиторските образи на Калоян и Десислава от Боянската църква.

С влак от гара Земен продължаваме за спирка Скакавица, откъдето след около 30-минутен пешеходен тур стигаме до известния Скакавишки водопад, висок около 50 метра. Интересен факт е, че водата, която го образува е много варовита и се наслоява върху скалата, от която пада. Затова се смята, че с времето този водопад става все по-висок.

Фотопауза и релакс под пръските на водопада и обратно на влака до гара Земен и за Благоевград.

 

 

Възможни дати: 
11/04/2021

Форма за резервация

души